Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен. — Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! — изгълча строго Левски на момчето. Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме. това разказче беше https://lukas7ixjv.jaiblogs.com/56831344/Правилото-за-две-минути-за-историите-от-Сиан